Мнение: Минаха 50 години, откакто Никсън подаде оставка. Импийчмънтът не се задържа добре

Бележка на редактора: Майкъл Герхард преподава конституционно право в Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил. Той е писал и съветвал обширно по отношение на импийчмънта и е създател на идната книга,  “. ” Мненията, изразени в този коментар, са негови лични. Вижте в CNN.

Последните 50 години не бяха положителни за импийчмънт на президента. През 1974 година Конституцията работи както трябваше, когато президентът Ричард Никсън подаде оставка на ръба на сигурен импийчмънт в Камарата на представителите на Съединени американски щати и неоправдателна присъда в Сената. Със основни доказателства за непозволеното държание на Никсън, събрани от Камарата на представителите, Сената и специфичния прокурор, обществеността преобладаващо се съгласи с отстраняването на Никсън от служба.

За разлика от тях републиканците предходната сряда гласоподаваха за разрешаване на следствие за импийчмънт на президента Джо Байдън въз основа на неуточнено, недемонстрирано непозволено държание. Няма доказателства, още по-малко открит публичен консенсус, че импийчмънтът е оневинен или желан. Вместо това този развой е транспарантен и преобладаващо привързан.

Бившият президент Доналд Тръмп изиска от републиканците в Камарата на представителите да импийчмират Байдън като компенсация за личните си два импийчмънта, които Тръмп отхвърли като партизанско ловуване на вещици. Демократите в Камарата на представителите, от своя страна, осъдиха напъните на Републиканската партия като целящи да навредят на възможностите за преизбиране на Байдън и да отвлекат вниманието от правните несгоди на Тръмп, в това число покачване на обвинявания за повече от 90 закононарушения (Тръмп отхвърля всевъзможни нарушения).

Пътят, който импийчмънтът е извървял от вярното му потребление в тази ситуация на Никсън до партийна политика с други средства, не е просто разследване от хиперпартийност. По мое мнение това също е резултат от засиления родов спор и, както изяснявам в идната си книга, опита, който президентите и членовете на Конгреса са имали с процеса на импийчмънт.

След Никсън президентите с импийчмънт – Бил Клинтън и Доналд Тръмп – не почувстваха нужда да подават оставка, защото импулсът за импийчмънт се натрупа след техните разкрития за непозволено държание. Всеки от тях се усещаше сигурен, че освен поддръжката им в тяхната партия ще се задържи, само че и че сенаторите от съответните им партии няма да гласоподават да ги осъдят и по този метод да обезпечат оправдаването им след правосъдните процеси.

Процесът също се промени. Разследванията на непозволеното държание на Никсън посредством чуванията на Уотъргейт бяха извършени от двупартийни комисии в Камарата на представителите и Сената в продължение на месеци, преди Камарата да позволи публично следствие за импийчмънт. Разследването за импийчмънт на Клинтън последва установяването на обстоятелствата, подхванато от офиса на тогавашния самостоятелен юрист Кен Стар, до момента в който Тръмп последва интензивно определяне на обстоятелства от Комисията по разузнаването на Камарата на представителите. Откакто поеха още веднъж контрола над Камарата през януари, републиканците прекараха месеци в следствие на Хънтър Байдън, само че към момента не са разкрили никакви достоверни доказателства за непозволени дейности от страна на татко му.

Това не попречи на ръководителя на камарата на Републиканската партия Майк Джонсън да твърди, че „ доказателствата “ за корупцията на Джо Байдън са „ най-лошите в историята на страната “. Републиканците се разграничават във връзка с закононарушенията, които считат, че следствието е належащо, с цел да бъдат проучени, като някои настояват, че са търговия с въздействие и подкупи, а други имат усложнения да посочат непозволеното държание, което би трябвало да бъде разследвано. И въпреки всичко в едно чуване, водено от републиканците в Камарата на представителите, което беше наречено следствие за импийчмънт през септември, личният парламентарен специалист на републиканците сподели, че не има вяра, че „ актуалните доказателства ще поддържат импийчмънт “.

Докато Джонсън сподели предишния вторник, че няма да „ предрешава “ „ изхода “ от следствието за импийчмънт, доверието в него беше разрушено.

За разлика от това, чуванията на Уотъргейт видяха, че членовете на Конгреса слагат правилото над партията. Служителите на републиканците и демократите работиха дружно по отчети на комитети и следствия. Малко преди оставката на Никсън водачът на републиканците в Сената Бари Голдуотър сподели на Никсън, че единствено дребен брой републиканци ще гласоподават за оправдаването му.

Днес републиканците в Камарата на представителите не претендират за създаване на двупартийна поддръжка. Гласуването в сряда за започване на следствието на Байдън падна напълно по партийни линии. Републиканците просто играят на основата си. Въпреки че те без подозрение чакат, че Сенатът ще оправдае Байдън поради демократичното болшинство в камарата, осъждането наподобява не е задачата – вместо това импийчмънтът наподобява има за цел да си върне Белия дом, с може би странична изгода от изкормването на импийчмънта като спънка за Диктаторските упоритости на Тръмп.

Освен това водачите на Камарата на републиканците не са положили никакви старания да оправдаят дейностите си въз основа на първичното значение на Конституцията, което в други контексти републиканците упорстват, че е единствената кардинална основа за пояснение на конституцията. Създателите преглеждат импийчмънта като сериозен, а не партизанен механизъм за държане на президентите виновни за тяхното потвърдено неприятно държание.

Наистина, импийчмънтът беше в основата на нашата нация. В Декларацията за самостоятелност подписалите изброиха 27 публикации с сходни на импийчмънт обвинявания против английския монарх, който в Англия не можеше да бъде обект на импийчмънт. Те бяха решени да основат нова нация и да основат писмена конституция, в която никой, в това число президентът, не е над закона.

На конституционната спогодба Джеймс Мадисън разгласи импийчмънта за „ незаместим “ за справяне със съществено президентско непозволено държание, до момента в който Джордж Мейсън се тревожеше: „ Някой човек би трябвало ли да бъде над справедливостта? “ Понижаването на стандарта за импийчмънт, с цел да се нарани политически Байдън, не съумява да отдаде правдивост на първичната идея за импийчмънт и основава спорен казус.

Днес републиканците също се отклоняват от последните прецеденти на Върховния съд, ограничаващи обсега на проверяващите органи на Камарата за търсене на доказателства, които дават отговор на ясно избрани цели. Върховният съд издаде единомислещо предписание, съгласно което Никсън трябваше да се съобрази със правосъдна призовка за търсене на съответни доказателства – записани диалози в Белия дом – които бяха инструмент за рухването на Никсън. Той се подчини, само че с цената на представянето на лентите, които запечатаха случая за отстраняването му. В делото Тръмп против Мазар от 2020 година Върховният съд разгласи, че риболовната експедиция, за разлика от това, не е „ законно “ практикуване на властта на Камарата.

Получавайте нашия безвъзмезден седмичен бюлетин

Регистрирайте се за бюлетина на CNN Opinion. Присъединете се към нас в Twitter и Фейсбук

Въпреки това Републиканската партия гласоподава предходната седмица за разрешаване на следствие за импийчмънт против Байдън, макар че няма нови или достоверни доказателства за непозволени дейности от страна на президента (за разлика от сина му Хънтър, главният фокус на следствията досега). Изглежда ясно, че те желаят да употребяват новите си пълномощия за призовка, с цел да разширят риболовната си експедиция във финансовите записи на президента с вярата да открият нещо, което може да го смути.

Ако републиканците съумеят дейно да трансфорат импийчмънта в трик, допускам, че не съм самичък, който се тревожи, че ще са изкормени най-важната конституционна инспекция – импийчмънтът – който ни беше оставен, с цел да ни отбрани от президент, податлив към безвластие и злопаметност.