Мнение: Минаха 50 години, откакто Никсън подаде оставка. Импийчмънтът не се задържа добре
Бележка на редактора: Майкъл Герхард преподава конституционно право в Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил. Той е писал и консултирал обстойно относно импийчмънта и е автор на предстоящата книга, “.” Мненията, изразени в този коментар, са негови собствени. Вижте в CNN.
Последните 50 години не бяха добри за импийчмънт на президента. През 1974 г. Конституцията работи както трябваше, когато президентът Ричард Никсън подаде оставка на ръба на сигурен импийчмънт в Камарата на представителите на САЩ и осъдителна присъда в Сената. Със съществени доказателства за неправомерното поведение на Никсън, събрани от Камарата на представителите, Сената и специалния прокурор, обществеността преобладаващо се съгласи с отстраняването на Никсън от длъжност.
За разлика от тях републиканците миналата сряда гласуваха за разрешаване на разследване за импийчмънт на президента Джо Байдън въз основа на неуточнено, недемонстрирано неправомерно поведение. Няма доказателства, още по-малко установен обществен консенсус, че импийчмънтът е оправдан или желателен. Вместо това този процес е прозрачен и преобладаващо пристрастен.
Бившият президент Доналд Тръмп поиска от републиканците в Камарата на представителите да импийчмират Байдън като отплата за собствените си два импийчмънта, които Тръмп отхвърли като партизанско ловуване на вещици. Демократите в Камарата на представителите, от своя страна, осъдиха усилията на Републиканската партия като целящи да навредят на шансовете за преизбиране на Байдън и да отвлекат вниманието от правните неволи на Тръмп, включително повдигане на обвинения за повече от 90 престъпления (Тръмп отрича всякакви нарушения).
Пътят, който импийчмънтът е извървял от правилното му използване в случая на Никсън до партийна политика с други средства, не е просто следствие от хиперпартийност. По мое мнение това също е резултат от засиления племенен конфликт и, както обяснявам в предстоящата си книга, опита, който президентите и членовете на Конгреса са имали с процеса на импийчмънт.
След Никсън президентите с импийчмънт – Бил Клинтън и Доналд Тръмп – не почувстваха необходимост да подават оставка, тъй като импулсът за импийчмънт се натрупа след техните разкрития за неправомерно поведение. Всеки от тях се чувстваше сигурен, че не само подкрепата им в тяхната партия ще се задържи, но и че сенаторите от съответните им партии няма да гласуват да ги осъдят и по този начин да осигурят оправдаването им след съдебните процеси.
Процесът също се промени. Разследванията на неправомерното поведение на Никсън чрез изслушванията на Уотъргейт бяха проведени от двупартийни комисии в Камарата на представителите и Сената в продължение на месеци, преди Камарата да разреши официално разследване за импийчмънт. Разследването за импийчмънт на Клинтън последва установяването на фактите, предприето от офиса на тогавашния независим адвокат Кен Стар, докато Тръмп последва интензивно установяване на факти от Комисията по разузнаването на Камарата на представителите. Откакто поеха отново контрола над Камарата през януари, републиканците прекараха месеци в разследване на Хънтър Байдън, но все още не са открили никакви достоверни доказателства за неправомерни действия от страна на баща му.
Това не попречи на председателя на камарата на Републиканската партия Майк Джонсън да твърди, че „доказателствата“ за корупцията на Джо Байдън са „най-лошите в историята на страната“. Републиканците се различават по отношение на престъпленията, които смятат, че разследването е необходимо, за да бъдат проучени, като някои твърдят, че са търговия с влияние и подкупи, а други имат затруднения да посочат неправомерното поведение, което трябва да бъде разследвано. И все пак в едно изслушване, водено от републиканците в Камарата на представителите, което беше наречено разследване за импийчмънт през септември, собственият конституционен експерт на републиканците каза, че не вярва, че „настоящите доказателства ще подкрепят импийчмънт“.
Докато Джонсън каза миналия вторник, че няма да „предрешава“ „изхода“ от разследването за импийчмънт, доверието в него беше разбито.
За разлика от това, изслушванията на Уотъргейт видяха, че членовете на Конгреса поставят принципа над партията. Служителите на републиканците и демократите работиха заедно по доклади на комитети и разследвания. Малко преди оставката на Никсън лидерът на републиканците в Сената Бари Голдуотър каза на Никсън, че само малък брой републиканци ще гласуват за оправдаването му.
Днес републиканците в Камарата на представителите не претендират за изграждане на двупартийна подкрепа. Гласуването в сряда за започване на разследването на Байдън падна изцяло по партийни линии. Републиканците просто играят на основата си. Въпреки че те без съмнение очакват, че Сенатът ще оправдае Байдън предвид демократичното мнозинство в камарата, осъждането изглежда не е целта – вместо това импийчмънтът изглежда има за цел да си върне Белия дом, с може би странична полза от изкормването на импийчмънта като пречка за Диктаторските амбиции на Тръмп.
Освен това лидерите на Камарата на републиканците не са положили никакви усилия да оправдаят действията си въз основа на първоначалното значение на Конституцията, което в други контексти републиканците настояват, че е единствената принципна основа за тълкуване на конституцията. Създателите разглеждат импийчмънта като сериозен, а не партизанен механизъм за държане на президентите отговорни за тяхното доказано лошо поведение.
Наистина, импийчмънтът беше в основата на нашата нация. В Декларацията за независимост подписалите изброиха 27 статии с подобни на импийчмънт обвинения срещу британския монарх, който в Англия не можеше да бъде обект на импийчмънт. Те бяха решени да създадат нова нация и да създадат писмена конституция, в която никой, включително президентът, не е над закона.
На конституционната конвенция Джеймс Мадисън обяви импийчмънта за „незаменим“ за справяне със сериозно президентско неправомерно поведение, докато Джордж Мейсън се тревожеше: „Някой човек трябва ли да бъде над справедливостта?“ Понижаването на стандарта за импийчмънт, за да се нарани политически Байдън, не успява да отдаде справедливост на първоначалната концепция за импийчмънт и създава проблематичен прецедент.
Днес републиканците също се отклоняват от последните прецеденти на Върховния съд, ограничаващи обхвата на разследващите органи на Камарата за търсене на доказателства, които отговарят на ясно определени цели. Върховният съд издаде единодушно разпореждане, според което Никсън трябваше да се съобрази със съдебна призовка за търсене на конкретни доказателства – записани разговори в Белия дом – които бяха инструмент за падането на Никсън. Той се подчини, но с цената на представянето на лентите, които запечатаха случая за отстраняването му. В делото Тръмп срещу Мазар от 2020 г. Върховният съд обяви, че риболовната експедиция, за разлика от това, не е „легитимно“ упражняване на властта на Камарата.
Получавайте нашия безплатен седмичен бюлетин
Регистрирайте се за бюлетина на CNN Opinion. Присъединете се към нас в Twitter и Facebook
Въпреки това Републиканската партия гласува миналата седмица за разрешаване на разследване за импийчмънт срещу Байдън, въпреки че няма нови или достоверни доказателства за неправомерни действия от страна на президента (за разлика от сина му Хънтър, основният фокус на разследванията досега). Изглежда ясно, че те искат да използват новите си правомощия за призовка, за да разширят риболовната си експедиция във финансовите записи на президента с надеждата да открият нещо, което може да го смути.
Ако републиканците успеят ефективно да превърнат импийчмънта в трик, подозирам, че не съм сам, който се тревожи, че ще са изкормени най-важната конституционна проверка – импийчмънтът – който ни беше оставен, за да ни защити от президент, склонен към беззаконие и отмъстителност.
